В „България не е точно демокрация” каза гръцки фермер в репортаж от границата.

Дали просто не знае или е интуитивно прав в твърдението си. Аз лично съм склонен да се съглася. Демокрацията изисква малцинството да се съобразява с желанието на мнозинството. Ето тук започват различията. Как е устроена нашата демокрация? Веднъж на четири години излизаме да гласуваме, даваме властта на някой, който в момента в който влезе в парламента ни забравя. Партията му става мнозинство, но къде, в малцинството наречено политическа класа. Той определя дневния ред на обществото с идеята, че е избран за това. Много често обаче този дневен ред драстично се разминава с реалния такъв. На практика се получава така, че малцинството от 240 депутата управлява по своя воля и разбиране мнозинството наречено от самите тах „електорат”. И така с късмет за избрания цели четири години. След това всичко се повтаря само дето победителя –новото мнозинство е с преобладаващ състав от бившата опозиция. Неусетно „парламентарната демокрация” е подменена с „парламентарна ротация”, а хората отново биват управлявани от същото политическо малцинство. Ако това е демокрация здраве му кажи.

Но какво се случва, ако народа, „електората”, „избирателя” вземе, че се събуди и поиска правата си. Ако изведнъж реши да претендира, че управляващите избрани от него се разминават с неговата визия и нужди и вземе, че не дай боже поиска да го питат за решенията си. Изведнъж този народ от „интелигентен избирател” по време на избори, се превръща в очите на политиците в некомпетентна ниско интелигентна маса, която не си знае интереса. Той няма право да има мнение. Той има право само чинно, без мнение и под строй да гласува на избори. С това се изчерпва неговата функция. Ако пък политиците не са били убедителни, и не са убедили хората да излязат ,и гласуват има лекарство за победа -  започва „шопинга”. Купуват се гласовете на най-необразованите и социално ощетени слоеве, които за 10 лева излизат да гласуват убедени, че по-добре да вземат парите сега вместо да се надяват нещо да се промени после. Ето за това полиците смятат, че хората не са достатъчно интелигентни за да определят политиката. Тях ги устройва този необразовн електорат. Другия интелегентния не им е нужен, той може да създава проблеми, и дори да протестира, а това е заплаха за техния комфорт.

Аз обаче съм на различно мнение пък може и да не съм прав, може и да съм прекален оптимист или просто да не съм политик, а народ. Според мен, хората на България са достатъчно интелигентни макар за двадесет години родните ни политици да опитаха да затрият, тази наша ученолюбивост и образованост. Те са толкова интелигентни, че дори им омръзна да излизат да гласуват защото не виждат смисъл от „парламентарната ротация”.

Представете си само, демокрация в която политиците се допитват пък макар и веднъж в годината до този народ. Kак вижда нещата и какво мисли за политиката и приоритетите си? Това автоматично, ще промени ситуацията в полза на болшинството, в полза на хората. Допитването ще обърне нещата в полза на интелигентното мнозинство в обществото. Защо ли? Ами представете си как би се случило да се купят гласовете на ромите за поредица от 5 въпроса зададени в бюлетина на референдум. Купувача на гласове, ще трябва да организира семинар обучение, за да разясни на продаващите гласа си на кой въпрос, как да отговорят. Това не е като да научат номера на бюлетината. Ситуация в която политиците трябва да се съобразят с резултата от допитването, ще ги постави в положение което напълно ще обезцени напъните за купуване на гласове и по време на избори, защото малцинството ще трябва да се съобрази с желанието на суверена независимо то това, кой е по-добре представен в парламента. Референдума поне веднъж годишно, ще постави управляващите в трудната ситуация да управляват според желанията и исканията на суверена.

Такава ситуация би дала превес на демокрацията, пък било то и парламентарна, би балансирало желанията на политиците, и потребностите на хората които ги избират. Естествено би нарушило комфорта им в сегашната система на парламентарна ротация. Ето за това политиците не обичат интелигентния избирател и правят всичко за да го откажат доброволно от правото му да гласува.

Къде ни е лявото?

В момент на криза, повишаваща се безработица и ширещ се нихилизъм, лявото и опозицията в България е са напълно безпомощни.

Трамвая на БСП се движи със закъснение за това не е чудно, че хората не вярват и предпочитат друг транспорт за своите интереси

Сега когато е напълно резонно да се поставят и въпроси относно намаляване на работния ден на 6-7 часа, гражданското начало в законотворчеството и инициативата на гражданите за внасяне на закони в парламента, правото на допитване до народа, защитата на хората на наемния труд или както би звучало малко демодирано но вярно - работническата класа, БСП отсъства, a това са новите съвременни леви писти, тези и леви проблеми. Вместо това като църква, обявява всеки който заговори за нов ляв проект в или извън БСП, е заклеймяван, наричан отцепник, родоотстъпник вместо да се вслушаш какво предлага и дали е резонно. Сега истински социалисти са само тези, които хвалят мандата, плюят Борисов, и разтягат лакърдии за това колко не е разбрано „нашето управление”. В момента БСП се е втренчила в това да защитава целия си (умишлено не казвам успешен) мандат. Това обаче е път без изход, този път помага на Борисов, помага защото вгледани в пъпа си, "левите" пропускаме сериозните проблеми на хората. Без изход, защото хората дадоха оценката си за мандата, и колкото и да повтаряме мантрата, тя няма да с възприеме.

Какво пропускаме? В създалата се ситуация, демокрацията показва безсилие именно заради създадената законова рамка в която напълно липсва, участието на хората в твореното на закони. БСП говори за тоталитарния модел на Борисов, но ако е такъв, то значи законовата рамка в държавата го е позволила. Тази законова рамка е създадена от всички партии в парламента, и то не без участието на БСП. Тя показва обаче, че не е достатъчен гарант за демокрацията, и то дори когато управляващата партия е избрана на законни парламентарни избори. Следва, че за да не работи демокрацията в България е достатъчно да няма силна опозиция, която да противостои на управлението. Явно в тези условия съществуването на опозиция не е достатъчен гарант за демокрация. Видно е, че опозицията е хилава и това няма да се промени дори и да се провали изцяло ГЕРБ. Държавността има нужда от нови гаранции и те трябва да се търсят в гражданското общество и възможността му да противостои на властта.

Трябва ли обаче типично по български да чакаме някой да се провали за да дойдем на власт отново "ние"? Дали ще сме „ние” и дали това, ще ни зареди с енергия е доста спорно.

Каква е рецептата за връщане на доверието на хората в БСП?

Може би този въпрос гложди анализаторите на Позитано. Ще нахвърлям само част от съставките на тази рецепта без претенцията за изчерпателност.

Първо, БСП час по скоро трябва да забрави, мандата си защитата му и да ги остави в миналото където му е мястото. Трябва да го направи за да може да погледне трезво в бъдещето, защото иначе рискува и тя да остане в миналото.

Второ, пасивното право на референдуми, казвам пасивно защото то е право на хартия, и ако НС ни разреши, което само по себе си изцяло грешен постамент. БСП, ако иска да изгражда имидж на модерна лява партия трябва час по-скоро да започне работа по този въпрос, това право да стане активно и без разрешителен парламентарен режим.

Трето, БСП трябва да започне работа по изграждане на законова рамка, която да даде възможност на хора и организации да участват активно в политиката не само по-избори и чрез гласуване, а като възможност за депозиране на законопроекти за разглеждане от НС именно от граждански организации и структури. Това ще даде възможност на обществото да се самоорганизра и противопоставя на властта независимо кой е нейния политически консуматор.

Четвърто, Доверие не се гради с младежки епизоди и изнесени заседания и срещи с убедения соц. актив. БСП трябва да влезе в ролята на защитник на гражданите на републиката, трябва да предложи механизми които да са надпартийни, особено когато се вижда, че опозицията от която е част и тя, е слаба да се справи с диктата на това управление.

Пето, да предостави нишата на гражданството за този процес, и ако БСП отвори дебата по тези въпроси ще започне бавно да връща позициите си. Но как да стане след като парламентарната група е съставена изцяло от дискредитирани държавни чиновници, които са атакуеми и са далеч от публичната представа за образ на морал и почтеност...За това е затворен кръга и се въртим гонейки опашката си, а от това рискуваме да ни се завие свят и да загубим представа за реалността, за което напоследък, показва симптоми БСП.

Не „бомби” ами бомби

Статистика: Девет от всеки десет мъже предпочитат жени с големи гърди, а десетият предпочита останалите девет.

Жените вече не са това което бяха само преди година-две. Свърши романтиката, свърши настървението с което мъжете отправяха любопитен и хищен поглед към пищните женски гърди. След ерата на силиконовите гърли идва ерата на взривоопасните жени. Преставате си само вървите си по улицата, а срещу вас се задава мило и на пръв поглед невинно създание с пищни форми. Вие хвърляте небрежен поглед към деколтето на това създание въплъщение на красотата и нежността и бум… Не, не си мислете, че това е сюжет на болен холивудски сценарист, не това е най-новата терористична мода. Това е върха на омразата към човечеството. Красавицата избухва, вместо силикон в пазвата си крие имплантирана адска машина.

Как може нормален разум да проумее такова нещо? Кой луд мозък би измислил да имплантира в женски гърди бомба с закъснител? Защо женските бомби се превърнаха от мъжка мечта и храна за децата ни в нещо толкова зловещо? В какъв свят живеем и на къде сме тръгнали?

Направо съм ужасен! Добре е, че съм женен и не съм изложен на риска да се взривя правейки секс с пищна дама, която да се разпадне на съставните си части пред погледа ми.

Внимавайте цицомани! Внимавайте на мода са пак жените с малки гърди или, ако не са модерни то поне са по-безопасни именно поради липсата на бомби. Идеята да правите секс без риск е за предпочитане пред взривоопасният такъв. За финал ще споделя една от сентенциите за женските гърди на великия познавач Казанова, който още преди стотици години е прозрял, че има нещо гнило в пищните женски гърди „Женските гърди е достатъчно да са с големината на мъжката шепа, която им се радва. Всичко останало е разхищение, което само разсейва”