Властта се крепи на разума

Цветан Фиков: В България по улиците се води война

2010-03-26T06:07:00.000-07:00

Интервю в. Новинар

Ако и на следващия протест не излязат достатъчно хора, ще е знак, че софиянци си заслужават дупките

- Г-н Фиков, досега организирахте два протеста в столицата срещу дупките по улиците. Ще има нов през април и какви са исканията ви?
- Да, нов протест ще има на 10 април. Доколкото е удачно да се нарече протест. Идеята е по-точно да почетем паметта на загиналите заради лошата инфраструктура в страната, защото, както знаете, в България по улиците се води война, която взима не малко жертви и лошите пътища дават своя принос за това. Исканията ни са свързани именно с възможността гражданите да контролират средствата от техните данъци и такси, които се изразходват за поддръжката на пътищата в София. За всички е очевидно, че има проблем, дупките стават все по-големи и това няма как да не е смущаващо за нас. Като потребители на тази услуга ние сме притеснени от това, че плащаме за нея, а не я получаваме във вида, в който трябва да е. Следователно сме заинтересувани да разберем какъв е проблемът и да помогнем той да бъде отстранен. Това ще доведе според мен до подобряване на качеството на услугата и по-малко пострадали автомобили и граждани. Силно се надявам това да намали и предпоставките за корупция.
- Подобни протести имаше и в други градове в страната, но като че ли в София броят на недоволните бе много по-малък?
- Имаше протести в осем града. Доколкото знам, на някои места като Варна и Бяла Слатина те ще продължават. Това показва, че хората са осъзнали достатъчно добре проблема. Лошото е, че хората напоследък загубиха вяра, че нещата могат да се променят с протести. Време е българите да разберат, че ако те не си потърсят нарушените права, нито държавата, нито който и да било друг ще им ги даде даром. Изказването на лично мнение, посочването на проблема и фокусирането на вниманието върху него, както и протестът са форма на изразяване на обществена позиция. Те са важна част от демокрацията. Без тях демокрацията е ненужна и неработеща. Броят на недоволните е голям и в София, аз съм убеден в това. Не искам да търся извинения и оправдания за тези, които заявиха, че ще дойдат, и не дойдоха. Може би всеки от тях има своята лична причина да не присъства. Като минус на организацията отчитам, че протестът беше в работен ден. Заради това следващият протест в София ще е в събота, на 10 април. Ако обаче пак не излязат достатъчно хора, ще е знак, че софиянци си заслужават дупките.
- При последния протест внесохте декларация с исканията си в общината. Успяхте ли да се срещнете с някого от администрацията?
- Едва на 24 март се срещнахме със заместник-кмета по транспорта г-н Христов. Силно се надявам, че нещата ще потръгнат. Дадохме си взаимно време да се подготвим, ние с нашите представители за структурирането на комисия по граждански контрол и те с информацията, която им поискахме за текущи и предстоящи ремонти, съответно бюджетите по тях и т.н. Когато това се случи, ще можем да започнем активно да упражняваме граждански контрол по изразходването на нашите пари. Договорихме се също да направим нова среща през следващата седмица, на която да обменим тази информация и да започнем съвместна работа.
- Ще изпълнят ли исканията ви?
- Засега има само намерение това да бъде направено. Така че този въпрос остава все още отворен, а отговорът му ще стане ясен може би на срещата следващата седмица. Очаквам, че нещата няма да останат само на думи. Това ще е полезно и за нас, и за общината. Надявам се също да не ни създават пречки при структурирането на комисия за граждански контрол. В противен случай това ще доведе до нова конфронтация между нас и тях и ще е знак за хората, че в управлението се случва нещо, което трябва да остане скрито от обществото. Много е важно думите, които изговорихме, да се превърнат в реални действия. Всички знаем, че политиците не щадят думите, но когато трябва те да се материализират, ситуацията бързо се променя.
- Защо при протеста в начало на март пред общината отказахте поканата на Любомир Христов за среща?
- Тогава не беше момент за срещи. Ако тогава бях приел такава среща, щяхме да сме само хора от сдружение „Младежка интернет медия”. Според мен би било несериозно от наша страна, не можем да си позволим монопол върху проблема и да оставим встрани от процеса другите граждански организации. Сега всички участници в процеса имаме конструктивни предложения. Вече имаме достатъчно добра представителност за срещи и разговори. Към нас се присъединиха „Български автомобилен съюз”, представители на автоклубовете и др. организации, които изпратиха свои представители на срещата при заместник-кмета. Смятам, че по този начин се увеличават шансовете ни за успех в това, което сме започнали, и има по-голяма вероятност съществуващият проблем да бъде решен. Така наистина имаме по-широк обществен ангажимент това да се случи. В противен случай щеше да е само ненужен ПР.
- Имате ли статистика колко точно са дупките в столицата?
- Едва ли някой има точна статистика за това. Аз не съм убеден, че и общината знае, макар да твърдят, че имали досиета и поддържали добра база данни за всяка дупка. Скоро ще разберем дали това е така, ако се случат поетите от тях ангажименти и ни представят поисканата информация. Според мен броят и обемът на дупките в София е голямото неизвестно, в което потъват парите на софиянци. На нашия сайт dupka.net има активни около двеста дупки. Казвам активни, защото има и много, които ние сме изключили от картата, уж като запълнени, но голяма част от тях ще станат скоро отново активни, ако това не се е случило вече. Дупките се отварят обикновено след мокрите сезони през зимата и пролетта. През лятото се появяват цепките и тези цепки, ако не бъдат фугирани, през зимата стават нови дупки.
- Къде в София положението е най-лошо?
- В центъра се кърпят улици или се преасфалтират отсечки. Това измества проблема с дупките в кварталите. Затова на срещата ние обърнахме внимание преди всичко на кварталните улици. Предложихме вариант за цялостен ремонт с отработен асфалт на тези места. Експертите на общината ни увериха, че има възможност улиците, които са тотално „надупчени”, да бъдат ремонтирани цялостно по такъв начин. В такива улици няма смисъл да се кърпят дупките и този вариант, който предложихме ние, е доста по-евтин и ефикасен. Така една настилка би издържала поне 3 години. По този начин няма да се налага общината да налива пари в кърпежи там за по-дълъг период, което ще й помогне да пренасочи средствата към други участъци от пътната мрежа в столицата.
- Стана ясно, че и тази година няма пари за цялостни ремонти, а само за кръпки?
- Това не е наш проблем. Както общината не я интересува как ние намираме пари, за да си платим задълженията към нея. За нас е важно наистина тези средства, които се изливат по улиците, да са похарчени оптимално и без кражби. Аз съм убеден, че ако успеем да се споразумеем през следващата седмица, това ще помогне да се спре порочната практика на кърпене на все едни и същи дупки. Важно условие за това е създаването на комисията и определянето на нейните правомощия. Надявам се в тези правомощия да залегне възможността комисията да работи по тези проблеми с тематичните комисии на общината и да наблюдава заседанията на общинския съвет.
- Смятате ли, че ще имат ефект протестите, които организирате?
- Ефект определено има. Сега остава този ефект да се материализира в резултат - по-добри улици в София и републиканската пътна мрежа. Фактът, че вече имаме разговор с представителите на общината, показва, че протестът не е бил излишен. Трябва да отстояваме правата си. Протестите са една от формите за това. Да излезеш на улицата и да заявиш съществуването на проблем, винаги е водело до някаква полза и решение. А не да стоиш вкъщи и да ругаеш телевизора, докато си на масата или в компания. Такива хора аз наричам „кашкавалени революционери” и се надявам техният брой да започне да намалява.

Спрете кърпенето на дупки, опасно е!

2010-03-24T12:49:00.000-07:00

Интервю за в. 24 часа

Цветан Фиков е председател на гражданско сдружение Младежка интернет медия, която поддържа сайта dupka.net. Преди седмица сайтът организира протест срещу дупките пред Столичната община, на който дойдоха едва 10 души. Роден на 17.08.1975 г. в Плевен.Семеен с един син. Завършил е НАТФИЗ. 10 г. е работил за БСП в централата на "Позитано" 20. От 2004 до 2006 г. е главен редактор на младежкото социалистическо радио "RED".

- Г-н Фиков, днес организирате национален протест пред парламента срещу дупките. Какви са исканията ви?

- Според групите във "Фейсбук" освен в София протести ще има във Велико Търново, Варна, Търговище, Сливен, Плевен и Русе. Надявам се да се включат и други градове, защото проблемът с дупките не е само на София.

Дал съм им пакета от нашите 5 искания към Столичната община. Имаме подкрепа от Българския автомобилен съюз и автофорумите. С тях ще излъчим представители за преговори с общината.

От премиера и бивш кмет на София Бойко Борисов искаме да изпълни обещанието си за връщане на по-голяма част от средствата от местни данъци и такси, които общините внасят в държавния бюджет. За София бяха обещани 50% от парите да се връщат. Като не може 50% заради кризата, нека поне да са 35-40%. Настояваме да започнат сериозни ремонти по републиканската пътна мрежа.

Дупка в София струва пари за ремонт, но дупка по магистралата отнема живот. Последният пример е с футболист на "Черноморец", който катастрофира след опит да избегне дупка на магистралата. Карал е с 80 км и сега е в будна кома.

- На протеста пред общината преди седмица обаче дойдоха едва 10 души.

-Взели сме мерки и това няма да се повтори. Столичната община вече започна да кърпи дупките, но за мен това са панически действия под натиска дори на 10 души. Този път ще излязат много повече хора. Вече сме изпратили протестно писмо до кмета Йорданка Фандъкова. Настояваме да се спре кърпенето на дупки, докато оформим гражданския комитет и не започнем да контролираме уличните ремонти.

- Защо тогава отхвърлихте поканата на зам.-кмета Любомир Христов за разговор?

- Внесли сме декларация с исканията си и дадохме срок на г-жа Фандъкова и г-н Христов до днес да помислят над тях. Ние нямаме нужда от разговори, чиято цел е потушаване на пожари. Искаме да се мисли по проблема сериозно. Днес, когато определим представителите си, ще можем да водим диалог. Ще настояваме кърпенето да се извършва по определените стандарти. Да се прави задължителното фугиране на цепките, защото те са предпоставка за поява на нови дупки. Концесионерите кърпят дупките, без да се знае колко асфалт изливат. Оставят цепките, за да може след няколко месеца да се появят нови.

След завършването на даден участък ние ще го проверяваме и чак след одобрението ни фирмите ще си получават парите. Искаме на улиците, които ще бъдат преасфалтирани, първо да им се подменя подземната инфраструктура, за да не дойде после някой да я разкопае и да се изгуби гаранцията.

- Фугирането по-евтино ли е?

- Определено, защото включва изливане на черна смола дзифт в цепките. Дзифтът е много по-евтин отасфалта, защото е отпадъчен петролен продукт. Той е превенция на дупката, с него тя се окантова. Може да отидете на "Стамболийски" и да видите как на кръстовището с "Опълченска", където беше правен ремонт, седят процепите.

- Къде е най-тежко положението?

- В кварталите. Картографирали сме доста дупки на нашия сайт - www.dupka.net. Най-зле е в Красна поляна, Люлин, Надежда и Младост. В София има 195 активни дупки, които се пробуждат като вулкани в края на зимата. Качили сме информация за тези дупки на сайта и за още 500. Със сигурност обаче са повече.

Освен това искаме да проверим какво съдържа асфалтът, с който се пълнят дупките.
- Колко са пострадалите коли в София?

- Застрахователите не изплащат такива щети, а шофьорите нямат интерес да ги регистрират, защото си ги плащат сами. Затова такава статистика няма, но изпочупените коли са страшно много.

Имахме идея да заведем колективен иск срещу общината, но не мисля, че така ще се реши проблемът. По-добре е да има качествени ремонти. Ако исканията ни не се приемат, сме готови и на по-крайни стъпки.

Всъщност според закона всяка дупка, която е с дълбочина над 6 см и ширина 9 см, е опасна.

- Как ще коментирате твърденията, че зад вас стои БСП?

- Сайтът dupka.net се администрира и поддържа от гражданско сдружение Младежка интернет медия, на което съм председател. Отношенията ми с ръководството на БСП, а не със самата партия, са в такъв момент, че не мога дори да си помисля да искам каквато и да било подкрепа. Не желая помощ от която и да било партия, защото дупките не са политически проблем, а потребителски.

- Член ли сте на БСП?

- Да. Аз съм ляв човек, а лявото е защита на интереса на гражданите. Не виждам подобни индикации в сегашното ръководство на БСП. Затова и отношенията ми с него са такива, въпреки че над 10 г. съм работил за БСП.

2010-02-10T01:56:00.001-08:00

В „България не е точно демокрация” каза гръцки фермер в репортаж от границата.

Дали просто не знае или е интуитивно прав в твърдението си. Аз лично съм склонен да се съглася. Демокрацията изисква малцинството да се съобразява с желанието на мнозинството. Ето тук започват различията. Как е устроена нашата демокрация? Веднъж на четири години излизаме да гласуваме, даваме властта на някой, който в момента в който влезе в парламента ни забравя. Партията му става мнозинство, но къде, в малцинството наречено политическа класа. Той определя дневния ред на обществото с идеята, че е избран за това. Много често обаче този дневен ред драстично се разминава с реалния такъв. На практика се получава така, че малцинството от 240 депутата управлява по своя воля и разбиране мнозинството наречено от самите тах „електорат”. И така с късмет за избрания цели четири години. След това всичко се повтаря само дето победителя –новото мнозинство е с преобладаващ състав от бившата опозиция. Неусетно „парламентарната демокрация” е подменена с „парламентарна ротация”, а хората отново биват управлявани от същото политическо малцинство. Ако това е демокрация здраве му кажи.

Но какво се случва, ако народа, „електората”, „избирателя” вземе, че се събуди и поиска правата си. Ако изведнъж реши да претендира, че управляващите избрани от него се разминават с неговата визия и нужди и вземе, че не дай боже поиска да го питат за решенията си. Изведнъж този народ от „интелигентен избирател” по време на избори, се превръща в очите на политиците в некомпетентна ниско интелигентна маса, която не си знае интереса. Той няма право да има мнение. Той има право само чинно, без мнение и под строй да гласува на избори. С това се изчерпва неговата функция. Ако пък политиците не са били убедителни, и не са убедили хората да излязат ,и гласуват има лекарство за победа - започва „шопинга”. Купуват се гласовете на най-необразованите и социално ощетени слоеве, които за 10 лева излизат да гласуват убедени, че по-добре да вземат парите сега вместо да се надяват нещо да се промени после. Ето за това полиците смятат, че хората не са достатъчно интелигентни за да определят политиката. Тях ги устройва този необразовн електорат. Другия интелегентния не им е нужен, той може да създава проблеми, и дори да протестира, а това е заплаха за техния комфорт.

Аз обаче съм на различно мнение пък може и да не съм прав, може и да съм прекален оптимист или просто да не съм политик, а народ. Според мен, хората на България са достатъчно интелигентни макар за двадесет години родните ни политици да опитаха да затрият, тази наша ученолюбивост и образованост. Те са толкова интелигентни, че дори им омръзна да излизат да гласуват защото не виждат смисъл от „парламентарната ротация”.

Представете си само, демокрация в която политиците се допитват пък макар и веднъж в годината до този народ. Kак вижда нещата и какво мисли за политиката и приоритетите си? Това автоматично, ще промени ситуацията в полза на болшинството, в полза на хората. Допитването ще обърне нещата в полза на интелигентното мнозинство в обществото. Защо ли? Ами представете си как би се случило да се купят гласовете на ромите за поредица от 5 въпроса зададени в бюлетина на референдум. Купувача на гласове, ще трябва да организира семинар обучение, за да разясни на продаващите гласа си на кой въпрос, как да отговорят. Това не е като да научат номера на бюлетината. Ситуация в която политиците трябва да се съобразят с резултата от допитването, ще ги постави в положение което напълно ще обезцени напъните за купуване на гласове и по време на избори, защото малцинството ще трябва да се съобрази с желанието на суверена независимо то това, кой е по-добре представен в парламента. Референдума поне веднъж годишно, ще постави управляващите в трудната ситуация да управляват според желанията и исканията на суверена.

Такава ситуация би дала превес на демокрацията, пък било то и парламентарна, би балансирало желанията на политиците, и потребностите на хората които ги избират. Естествено би нарушило комфорта им в сегашната система на парламентарна ротация. Ето за това политиците не обичат интелигентния избирател и правят всичко за да го откажат доброволно от правото му да гласува.

Къде ни е лявото?

2010-02-10T01:50:00.000-08:00

В момент на криза, повишаваща се безработица и ширещ се нихилизъм, лявото и опозицията в България е са напълно безпомощни.

Трамвая на БСП се движи със закъснение за това не е чудно, че хората не вярват и предпочитат друг транспорт за своите интереси

Сега когато е напълно резонно да се поставят и въпроси относно намаляване на работния ден на 6-7 часа, гражданското начало в законотворчеството и инициативата на гражданите за внасяне на закони в парламента, правото на допитване до народа, защитата на хората на наемния труд или както би звучало малко демодирано но вярно - работническата класа, БСП отсъства, a това са новите съвременни леви писти, тези и леви проблеми. Вместо това като църква, обявява всеки който заговори за нов ляв проект в или извън БСП, е заклеймяван, наричан отцепник, родоотстъпник вместо да се вслушаш какво предлага и дали е резонно. Сега истински социалисти са само тези, които хвалят мандата, плюят Борисов, и разтягат лакърдии за това колко не е разбрано „нашето управление”. В момента БСП се е втренчила в това да защитава целия си (умишлено не казвам успешен) мандат. Това обаче е път без изход, този път помага на Борисов, помага защото вгледани в пъпа си, "левите" пропускаме сериозните проблеми на хората. Без изход, защото хората дадоха оценката си за мандата, и колкото и да повтаряме мантрата, тя няма да с възприеме.

Какво пропускаме? В създалата се ситуация, демокрацията показва безсилие именно заради създадената законова рамка в която напълно липсва, участието на хората в твореното на закони. БСП говори за тоталитарния модел на Борисов, но ако е такъв, то значи законовата рамка в държавата го е позволила. Тази законова рамка е създадена от всички партии в парламента, и то не без участието на БСП. Тя показва обаче, че не е достатъчен гарант за демокрацията, и то дори когато управляващата партия е избрана на законни парламентарни избори. Следва, че за да не работи демокрацията в България е достатъчно да няма силна опозиция, която да противостои на управлението. Явно в тези условия съществуването на опозиция не е достатъчен гарант за демокрация. Видно е, че опозицията е хилава и това няма да се промени дори и да се провали изцяло ГЕРБ. Държавността има нужда от нови гаранции и те трябва да се търсят в гражданското общество и възможността му да противостои на властта.

Трябва ли обаче типично по български да чакаме някой да се провали за да дойдем на власт отново "ние"? Дали ще сме „ние” и дали това, ще ни зареди с енергия е доста спорно.

Каква е рецептата за връщане на доверието на хората в БСП?

Може би този въпрос гложди анализаторите на Позитано. Ще нахвърлям само част от съставките на тази рецепта без претенцията за изчерпателност.

Първо, БСП час по скоро трябва да забрави, мандата си защитата му и да ги остави в миналото където му е мястото. Трябва да го направи за да може да погледне трезво в бъдещето, защото иначе рискува и тя да остане в миналото.

Второ, пасивното право на референдуми, казвам пасивно защото то е право на хартия, и ако НС ни разреши, което само по себе си изцяло грешен постамент. БСП, ако иска да изгражда имидж на модерна лява партия трябва час по-скоро да започне работа по този въпрос, това право да стане активно и без разрешителен парламентарен режим.

Трето, БСП трябва да започне работа по изграждане на законова рамка, която да даде възможност на хора и организации да участват активно в политиката не само по-избори и чрез гласуване, а като възможност за депозиране на законопроекти за разглеждане от НС именно от граждански организации и структури. Това ще даде възможност на обществото да се самоорганизра и противопоставя на властта независимо кой е нейния политически консуматор.

Четвърто, Доверие не се гради с младежки епизоди и изнесени заседания и срещи с убедения соц. актив. БСП трябва да влезе в ролята на защитник на гражданите на републиката, трябва да предложи механизми които да са надпартийни, особено когато се вижда, че опозицията от която е част и тя, е слаба да се справи с диктата на това управление.

Пето, да предостави нишата на гражданството за този процес, и ако БСП отвори дебата по тези въпроси ще започне бавно да връща позициите си. Но как да стане след като парламентарната група е съставена изцяло от дискредитирани държавни чиновници, които са атакуеми и са далеч от публичната представа за образ на морал и почтеност...За това е затворен кръга и се въртим гонейки опашката си, а от това рискуваме да ни се завие свят и да загубим представа за реалността, за което напоследък, показва симптоми БСП.

Не „бомби” ами бомби

2010-02-10T01:46:00.000-08:00

Статистика: Девет от всеки десет мъже предпочитат жени с големи гърди, а десетият предпочита останалите девет.

Жените вече не са това което бяха само преди година-две. Свърши романтиката, свърши настървението с което мъжете отправяха любопитен и хищен поглед към пищните женски гърди. След ерата на силиконовите гърли идва ерата на взривоопасните жени. Преставате си само вървите си по улицата, а срещу вас се задава мило и на пръв поглед невинно създание с пищни форми. Вие хвърляте небрежен поглед към деколтето на това създание въплъщение на красотата и нежността и бум… Не, не си мислете, че това е сюжет на болен холивудски сценарист, не това е най-новата терористична мода. Това е върха на омразата към човечеството. Красавицата избухва, вместо силикон в пазвата си крие имплантирана адска машина.

Как може нормален разум да проумее такова нещо? Кой луд мозък би измислил да имплантира в женски гърди бомба с закъснител? Защо женските бомби се превърнаха от мъжка мечта и храна за децата ни в нещо толкова зловещо? В какъв свят живеем и на къде сме тръгнали?

Направо съм ужасен! Добре е, че съм женен и не съм изложен на риска да се взривя правейки секс с пищна дама, която да се разпадне на съставните си части пред погледа ми.

Внимавайте цицомани! Внимавайте на мода са пак жените с малки гърди или, ако не са модерни то поне са по-безопасни именно поради липсата на бомби. Идеята да правите секс без риск е за предпочитане пред взривоопасният такъв. За финал ще споделя една от сентенциите за женските гърди на великия познавач Казанова, който още преди стотици години е прозрял, че има нещо гнило в пищните женски гърди „Женските гърди е достатъчно да са с големината на мъжката шепа, която им се радва. Всичко останало е разхищение, което само разсейва”

На съда е ясно да влезе убития

2009-11-04T01:32:00.000-08:00

Ще се опитам да разкажа моята гледна точка за събитията, които се случиха с мен последните дни. За тези който не са запознати ще започна по от далеко.
Това което се случва тази седмица, започна всъщност края на миналата година. Тогава някои хора решиха, че вече няма нужда от мен по проекта РЕД. След като техническата част е свършена, след като сайта работи благодарение на моите усилилия и безсънни нощи, след като вече има закупен юпиес който да поддържа сървъра на сайта включен, и вече няма нужда дори да ходя по сред нощите да го включвам, за какво съм аз? Естествено обаче, понеже всичко може да се случи решиха да оставят на хонорар моя брат, който да поддържа технически, ако се наложи. Доста преди това обаче, във форума на сайта някои хора се опитваха да ме дискредитират, дразнеха се от моята популярност сред по-голямата, част от потребителите, макар самите шефове на проекта да ми я бяха дали, с участието в филмчето за ЧЕ. Аз не се залъгвам за моето участие там. То беше продиктувано не от това че съм много готин, не че видиш ли съм идеалния за всяка роля. Не, то беше продиктувано от това, че като човек част от проекта няма нужда да ми се плаща за това. Аз дори не съм и искал, макар като човек с такова професионално образование да съм имал пълното право.
Но да се върнем на събитията след това.
След като се отърваха от мен и бързо забравиха за всичко, което съм направил за РЕД от техническата поддръжка до турнето и балона, който крепих цял ден на Бузлуджа без да подгъна крак и стигнем до филма за Че в който участвах, и дори намерих Камен, актьора изиграл ролята на Че, Камен също се забърка заради мен, защото никой не искаше да се съгласи да играе в нещо което няма ясна концепция, и стигнем до там как Станишев се снима на Бузлуджа и благодарение на което Добрев в момента се бие в гърдите колко е велик. (Само ще спомена на хората които мрънкат за 200 лева, че все още дължат големи суми на Камен за тази роля, и не вдигат телефоните си и не отговарят на СМС-те му.) Но аз няма да му адвокатаствам. Това потъна лесно в канала, защото танца вече беше изтанцуван, бингото наредено, а Добрев беше постигнал политическите си цели и беше време да се отърве от главните герой за да не дели триумфа си с никой. Мина се време, нещеш ли адреса на който беше разположен сайта започна да изтича. Да, първата година адреса бе платен с негови средства и аз няма да го отричам, платих го аз, през моя акаунт в хост.бг. Тогава и през ум не ми беше минавало, че може да се стигне до последвалите драми. Ако някой ми беше казал това, може би дори не бих повярвал, но за съжаление неведоми са пътищата на съдбата. Та започнах аз да получавам писма от хост.бг , че домейна на сайта изтича, това беше през януари тази година. Макар и във влошени отношения с екипа на РЕД, аз реших, че морала и чистата съвест изисква да ги информирам за това. Започнах да препращам писмата към тях за да вземат мерки преди да е станало късно. Тогава РЕД беше още в силата си макар и да беше започнал да затихва. Но моите съображения винаги са били, че трябва да реагират бързо за да не се окаже в ръцете на друг вън от БСП и РЕД. В продължение на месец нямаше никаква реакция от тях. Дойде момента в който започна "дедлайна" или последните 24 часа в който може да запазиш домейна си, защото след това загубваш права над него. Не само това ами, ако има постъпила заявка за закупуването му от друго лице през това време, то го получава приоритетно, с презумцията, че ти си имал време цял месец и не си реагирал. Замислих се тогава, ами ако някой друг го купи? Ами след като аз вече съм виновен за всичко случващо се с РЕД, дали няма да ме обвинят, че съм го продал нарочно? Ами, ако наистина това е някакъв план след, като вече месец никой не реагира на писмата? За това реших да постъпя съвестно и да платя домейна вече с мои средства, с моята кредитна карта, за да съм сигурен, че няма да се случи така, че да го загубят. Платих го на 4 февруари, последният срок в 21 ч. вечерта. Всичките въпроси които си задавах и изписах по-горе не са плод на паранои. Не, просто седмица преди това Кирил Добрев ме видя в коридора на втория етаж и в присъствието на Жанет Пашалиева откровено ме заплаши със саморазправа защото смяташе, че аз го маскаря пред журналистите. При тези обстоятелства, аз вече можех да очаквам всичко включително и сценарий, че нарочно нещо съм направил за да не работи сайта РЕД.
По-късно същата година през август, по добре познатия сценарий се отърваха и от брат ми. Повод взеха от едно спиране на тока на Позитано, където се намира сървъра. Тока спря в петък за по-дълго време, юпиеса не издържа и сайта угасна. Брат ми същият петък беше заминал за Плевен, а и дори да беше тук, едва ли можеше да влезе в неработен ден на Позитано, след като няма пропуск за да натисне копчето и да запали сайта. Странно, след като всички в РЕД могат в да го направят освен него, тъй като имат пропуск, защо именно той беше длъжния и до днес не мога да си обясня. Апропо копчето натиснах аз, в понеделник в присъствието на Дафо и други от отдела на Добрев и сайта тръгна. За това смятам, че просто беше търсен повод и беше намерен.
Стигнахме и до момента в който аз след като видях как беше унизен брат ми, след като видях как постъпиха с мен реших, че вече нищо не дължа на тези хора, и поисках наем за домейна, и то от септември, след като осем месеца не съм им казал нищо. След като те дори не си зададоха за себе си въпроса, как работи този сайт на домейн вече близо година, без да сме го платили? Ами ще ви кажа как, както го има и проекта благодарение на безсънните нощи на мен и моя брат, както го има филма за Че, благодарение на мен и моя приятел Камен, така го има и сайта ви благодарение на това, че платих адреса, тогава когато никой от вас, уважаем екип не си мръдна пръста, въпреки всички писма изпратени от мен до вас. Но иначе сте "екип", на същия този РЕД.

Прехода през погледа на домашното видео, Некерман и Кореком

2009-10-26T02:42:00.000-07:00

Един телевизионен канал напоследък ме връща в годините на диското и видеокасетите с онзи култов преводач, който звучеше като хремав.
Бяха години, в които информация за запада получавахме единствено от контрабандно внесен „Некерман” и „Квеле”. Който не е виждал тези списания ще поясня, че това бяха списания пълни с всичко. Дебели като тухла, която започва с прически и свършва с фитнес уреди и сауни. Те заедно с филмите записвани на видеокасети бяха каналите за информация, чрез които достигаше до нас „гнилия капитализъм”. Спомням си как с един от моите най-добри приятели взимахме по някоя дойче марка и отивахме в „Кореком” за да си купим цигари „Море”, кола в метална кутия и „Тублерон”. Ако ни останеше ресто задължително купувахме и видеокасета за да запишем най-новия филм, до който се докопаме. Рейнджъри, карате, нинджи или някой филм на ужасите бяха просто перла в колекцията ни.
Тогава видеото беше лукс, и видео имахме само аз и той в квартала. Никой не обръщаше внимание на превода и качеството тогава, а те самите бяха отчайващи. Естествено, малко по малко в нас заработи и онзи бизнес нюх на хора, които имат ценна стока. Постепенно започнахме да събираме децата от квартала, когато родителите му си тръгваха за село в почивните дни. Тогава правехме кинопрожекции от ранен следобед до късно вечер на децата от квартала. Частният бизнес и демокрацията навлизаха при нас със скоростта на светлината през почивните дни. Срещу 50 стотинки на филм нареждахме в неговия хол цялата махала и им пускахме видеофилми с Брус Ли или Чък Норис.
Така ние печелехме по 10- 15 лева за един ден и се чувствахме като богове. Естествено за тези които намираха филм, който нямаме и ни предоставяха време за запис - прожекцията беше безплатна. И така тънещи в охолство в горещите летни дни, ние с моя приятел Васко можехме да си позволим всичко. Запада беше събран във видеокасета, а капитала се харчеше в „Кореком”. Някъде прочетох, написано явно от голям зевзек, че Кореком означавало „Корекция на комунизма” - не знам дали наистина означава това но за мен и Васил това наистина беше така. Чрез този магазин ние наистина се чувствахме, като хора, които коригирахме липсата от шоколадови яйца, кола в кутийка и западни цигари по магазините. Или ако нямахме от ценната валута отивахме до стрелбището където, тогава беше едно от местата, в които може да получиш пакет вносни цигари и дъвка Бип – Бип, календар с гола жена, та дори видео или аудио касета TDK. С двукасетъчните касетофони за левче записвахме на съучениците си албумите на Металика и Меноар.
Макар и весело си беше доста страшно това наше начинание. Една дума от някой от нашите приятели в квартала можеше да ни коства доста проблеми в училище. Но слава богу, всички бяха доволни, защото макар и да си плащаха по някоя стотинка за филм, след това с дни имаха теми за разговори и игри, в които преплитахме нюансите от новия филм, който сме гледали.
Списанията „Некерман” и „Квеле” също играеха голяма, важна роля в живота ни. От тях късахме страниците с моторите и колите за да облепваме стените в стаите си, а от останалите страници, които не ни бяха интересни ставаха чудесни фунийки, с които се обстрелвахме до късно вечер.
Последните страници също бяха на почит. Там обикновено се криеха последните модни тенденции дамското бельо, а за нас това си беше равносилно на „Плейбой”. Всеки къташе последните страниците на своето списание и го пазеше, за да може, на разменни начала да разгледа девойките от списанието на друго дете, и така да се вдъхнови от уж разголената женска плът.
Днес вече времето е друго, сегашните тийнеджъри са доста улеснени в достъпа си до информация. Вместо фунийки играят в интернет Кънтърстрайк. Видеото отдавна е заместено с ДВД, и няма нужда да разменяш филми, достатъчно е да влезеш в някой тракер за да си изтеглиш последния хит. Едва ли днешните младежи биха обърнали внимание на "Некерман" и дори "Плейбой", след като и нет-а, а и кабеларките изобилсстват от порно. Дори и да те хванат да разглеждаш голи жени едва ли биха ти сторили нещо в училище, защото и образователната система вече е различна, а и сега вместо незаконни прожекции, в кварталите се разпространява дрога. Бизнеса, от който ние се чувствахме, като богове днес, едва ли би помогнал на някой да изкара и стотинка при положение, че вече и видеотеките изчезнаха.
В това щастливо време ме върна този канал, който няма да споменавам за да не правя реклама, но по който в момента с добро качество и без онзи превод на „запушеният нос”, а със субтитри напоследък гледам всички филми, които някога старателно пазех на касети в секцията на стаята си. Едва ли това за което говоря би заинтересувало някой младеж роден след 1989 година, но за моите връстници може би чувството е познато, а може би и те са живеели по подобен начин в онези години. Сега пишейки за това се чувствам като, че ли е било вчера, а беше преди повече от 20 години.

По следите на изчезналото сирене

2009-10-22T01:07:00.001-07:00

Вчера в сутрешният блок на една от телевизиите гледах гости които говореха за сиренето. Хората бяха експерти в производството на така наречените млечни продукти. Силно впечатление ми направи необходимото количество мляко за производството на един килограм сирене. Оказа се, че за един килограм от този национален български продукт са необходими около три килограма мляко. Единият от тях за съжаление не му запомних името направи справка за ценообразуването на млечните продукти сирене и кашкавал. След кратка аритметична гимнастика в студиото човека достигна до тезата, че нормалната търговска цена на килограм българско бяло сирене с всичките му надбавки данъци и печалби от страна на търговците е минимум 7.60-8.00 лева. Слушах всичко това с интерес защото, като българин кулинар и гастроном но най-вече, като човек се интересувам от качеството на храната която консумирам. Признавам си до този момент никога не бях се заглеждал в цената на сиренето. Винаги съм го купувал на външен вид защото и без това липсва етикет на който да пише повече от „състав:млечни продукти" „трайност и производител..." .
В по-късните часове на деня излязох на пазар. Почти бях забравил за предаването, което гледах сутринта в къщи пиейки кафето си за разсънване. Но в един момент на една от витрините на магазините от които пазарувам купчина с белият продукт ми привлече вниманието. Цените на различните видове сирене варираха от 3.80 до 6.40. Най-скъпото сирене на тази витрина беше овчето, което струваше 6.90. Зачудих се, реших че просто в този магазин макар и голямото разнообразие от българско сирене, което продават са изоставили качеството или "качеството за сметка на количеството" . Това ми възбуди любопитството и моя случаен поглед към витрината се превърна в желание за социален експеримент. Започнах обиколка на магазините в моя квартал с идеята да намеря онова качествено българско сирене за което чух сутринта, и което трябваше да позная по цената над седем лева. Обикалях близо час, не че ми трябваше сирене, не може би повече воден от онова чувство от рекламата за маргарина, който искат всички филии да намажат. Исках просто да го зърна, да видя "звездата" на българското мандраджийско производство, качествено бяло краве сирене на цена над 7 лева. До такава степен бях обладан от тази мисъл, че не пропуснах дори и един от гаражите превърнати в магазини с табели "мини -маркет". Уви така и не го намерих това истинско сирене. Запитах се, ако това което бях чул сутринта е вярно, ако това което видях в обиколката си и в търсене на качественото сирене е така, тогава какво ядем ние? Явно качествени кренвирши на цена от шест лева за килограм няма. Явно салама на цена пет и четиридесет е от 50 годишни ирландски говеда. Знаем за хляба, че обикновено е пълен с живак и консерванти защото се прави от зърно за посев понеже е по-евтино. Алкохола, който пием е спирт с есенция. Цигарите или са контрабанда или отпадъчни продукти на европейските компании. Ами сега и сиренето е менте.
Символа на бедност в България през годините на войни и разруха е бил именно бедната храна „да сложим на масата малко хлебец , сирене и лук" . Сега явно е по-зле и от тези най-тежки години. Сега тези думи биха звучали така „ да сложим на масата нещо, което прилича на храна, и да се надяваме, че утре отново ще се събудим". А за последствията и пораженията, които не виждаме за тях няма да мислим защото, ако не ни довърши стреса и бедността, здравната реформа, икономическата криза или свинският грип, то имаме политици, които ще се погрижат за нас.

Апотеоз на една изчезнала „РЕД цивилизация”

2009-10-14T01:28:00.001-07:00

Само преди малко повече от година един ляв интернет проект беше публично рекламиран. В началото на дните си той едва ли не бе прокламиран като „хилядолетен райх”, „нова РЕД цивилизация”.
Вървяха регистрации членове и потребители дискутираха теми в форума, на страниците му се редяха събития, след събития, анкети, а в чата всеки четвъртък гостуваха личности от Йоана, през Дърева, та чак до жив премиер. Като всяко ново нещо медиите се интересуваха от това какво се случва там, какви са вълненията и терзанията на младите леви. ПР- а беше на нивото на американски президент в предизборна кампания. Червени билбордове със слоган „Свежи и зрели идеи” или „Сергей, обади се – Звездичката” красяха Дондуков, а и пътната мрежа в страната. Хората се тълпяха с хиляди всеки ден за да видят новото чудо. На ден хиляди младежи още от рано сутрин, до късно вечер, бистриха политиката в модерен видеочат, форуми РЕДактираха политиката, РЕДпортерстваха. Имаше републикански турнета, конкурси за фалшиво пеене, презервативи „влизай редовно” и много влизащи и вярващи, че могат да бъдат забелязани, поканени участващи в политиката. Вярващи че градят нещо ново, модерно, полезно. Имаше заряд!Снимаше се смешен и дори посредствен с характеристики на сапунка интернет сериал. Много хора чакаха с нетърпение следващият епизод на чистачът Че и неговите приключения в училището за политици, и макар посредствен искрено се забавляваха от това. Сега училището го няма, а за подвизите на "Че" напомня само революционната обстановка на Позитано. В последната му серия сякаш като някакво злокобно предсказание Станишев зарязва премиерстването и полита на мотора си да прави революция незнайно срещу кого при положение, че управлява именно той.
Сега малко повече от година този РЕД проект прилича повече на изоставен град в дивият запад. Събитията са с дата преди 5 юли. Публикациите в форума приличат на стари олющени плакати „Търси се”. Тук там зад някой ъгъл свисти заблуден патрон изстрелян от все още жив призрачен потребител. Темите са заядливи и няма и помен от идея креативност, само спамерите поддържат с байпас форума. Чата е пуст, а от госта в четвъртък е останал само банер с обезглавен костюм и надпис „очаквайте”. Тук там някой шериф наднича от прозореца показващ потребителите, които са на линия за да види да не ми случайно някой плъх да не изгризе кабела и да остане призрачният град на тъмно. По някога странстващ пътник се отбива попаднал случайно може би без да иска или само за да попита „Абе тук защо няма никой?” и да получи отговор от шерифа или спамера „има-има, крием се”. След което вятъра по мрежата го отвява към посока и място което има живот. Човека цъка с език и клати глава гледаки как от древната цивилизация РЕД е останала само пустиня. Страниците приличат на забулени в пепел от хиляди години артефакти на „РЕД цивилизация”, а е минала едва година от блясъка на нейната слава.
Има дни обаче когато стават и интересни неща. Това са дните когато някой стар потребител случайно кликва на брозъра си домейна по дефаут и решава да информира витаещите призраци на сайта, какво се случва по света извън това пространство. Да провери има ли случйно някой там или и дежурният си е тръгнал вече. Обаче ако има неблагоразумието да публикува критичен материал пуснат в някой вестник, тогава изведнъж сякаш сайта оживява. В призрачният валс се появяват душите на отдавна забравените теми. Вампирите се изплуват поклащайки се с кокалестите си пръсти и протягат болезнено ръце в опит да сграбчат „нахалника”, който е дръзнал да развали мъртвешкият им сън. Духовете на спамерите изплуват от клоаката и макар и в този зомби свят изведнъж сайта живва. Появяват се и хора които разчистват своя вход към сайта от паяжините само и само да влязат в това отдавна забравено пространство, за да могат да се домогнат до свежата плът на „наглеца”, за да могат да получат част от подялбата на нещастника, дръзнал да наруши мъртвото спокойствие на „призрачният град”. Някой бе казал „Пътят към Ада е постлан с добри намерения”.
В началото на създаването си „Държавата РЕД” - добри намерения имаше много, за съжаление сега остана само Ада. А за блясъка на славата й напомнят само няколко бъга в системата.

За властта, троловете и елфите

2009-05-28T01:49:00.000-07:00

Предполагам всеки от вас е виждал човек облечен с власт. Човек който когато го погледнеш излъчва достолепие, в позицията на която е. Човек който заразява с респект всеки който го погледне и вдъхва доверие на всеки който се докосне до него. Личност на която властта му е по размер. Скроена за него и ушита с педантичността на дизайнер специално за този човек. Макар и рядко и в наши дни се срещат такива хора. Но не за тези хора отварям дума сега, а по скоро за троловете. Тролове или джуджета както ви харесва нека така да ги наричаме. Какво влагам в това понятие, ще ви обясня. Напълно обратното на това което описах по горе. Троловете или джуджетата облечени във власт няма как да не бъдат познати. Това са дребни създания за които властта е пуловер с 5 размера по-голям. Ако властта е дреха то за тях тази дреха е с висящи ръкави, широка и обгръщаща ги до такава степен, че просто се загубват в нея. Те не могат да я уплътнят и колкото и да се мъчат и стараят, властта просто остава по голяма от тях. Те се суетят и мърморят, опитват се да демонстрират власт но колкото повече се мъчат да го направят толкова повече, на всички им става ясно колко властта не е за тях. За тях това е бреме което им причинява повече неудобство от колкото самочувствие, хлопаща обувка, свръх дълго сако, шапка която непрекъснат пада върху очите му и джуджето не може да намери правилната посока. Но това е и необходимото зло за него. Без тази власт той е нищо, неизвестно същество в света. Жалко създание, което може да бъде смачкано от всеки.

Познавам и съм виждал и един друг тип хора. Хора на които не им трябва власт, дори обратното те имат в излишък. Да ги наречем образно елфи. Тези елфи дори не желаят власт те я притежават, тя въври пред тях. Хората са подвластни на тази власт.Чувстват се запленени от нея , усещат липсата и когато елфа го няма. Странното при елфите е именно това, че колкото повече се опитваш да отнемеш от тяхната власт, тя като, че ли нараства и става още по заразителна. Тези хора се хранят от властта. Те я притежават до такава степен, че дори могат да я раздават защото не се нуждаят от нея. Те просто произвеждат власт. Тъпчеш ги мачкаш ги но те са там, хората се възхищават на светлината която струи от тях, предават им от своята собствена сила, и властта на елфа нараства, става легендарна, митична. За това троловете ги е страх от елфите, за това троловете не желаят да се срещат с тях, защото знаят, че елфа бързо ще усети трола срещу себе си, и той това нещастно джудже няма да може по никакъв начин да защити своята дрешка по-голям размер. Трола го е страх дори от сянката на елф. А може би и защото трола знае, че тази власт не е негова… тя принадлежи на елфа, и той рано или късно ще си я получи.

Внимавайте, не взимайте власт която не ви е по мярка, за да не се превърнете в трол, защото рано или късно ще срещнете елфа на когото тя принадлежи по право.

За троловете ще цитирам една мисъл на Бърнард Шоу – „Ако се озовете в рая, без да имате необходимите качества за това, има опасност там изобщо да не Ви допадне”

Из дневниците на един избирател

2009-05-20T01:50:00.000-07:00

В хода на изборите за евродепутати, а и за национален парламент прави впечатление негативната кампания която нито е правилно поставена нито ни води нкаква печалба, дори обратното - стимулира десният електорат като му представя доста приемлива алтернатива за реваншизъм на Костов. Това налива вода именно в мелницата на Кстовистите. Напълно ясно е, че за разлика от Виденовото време, Костовото е пропито с синя носталгия за първият мандат. Именно Костов е човека, който олицетворява първият цял мандат на правителство в България. Този носталгичен син електорат в момента гледа като мана небесна на коалиция между командира и генерала и за десния избирател, това не е нежелано или неприемливо, а дори обратното шанс за изваждане на ДПС и БСП от властта. Далеч по натрапчиво и неприятно би било за тези хора зашиването на Борисов за хора като "лудият" Янев и "дивият" Сидеров. Обикновенно дори не е логично в позиция на управляващ да водиш негативна кампания, на езика на психологията за българският избирател това е проява на страх от загуба. Много по логично е да водиш кампания позитивно от позицията направихме това, и ако ни дадете власта ще направим и останалото. Прави впечатление обаче и това, че младежката кампания се казва "Презареждане" доста неподходящо име и слоган за младежка кампания на управляваща партия.

Хубаво. Положителна кампания но по същество голям тир, скъпо ферари могат повече да издразнят от колкото да прердизвикат симпатия към нас. В обществото битува тезата за "крадливите комунисти". За хората всеки прекомерен разход и всичко лъскаво пробутано от БСП кореспондира с тази теза. Отваря обществената чувствителност, кореспондираща с крадливостта. За мен лично БСП трябваше да заложи на скромна кампания без много помпозност но със силни послания и реални ангажименти. Това подхожда на партия която е управлявала 4 години твърдейки, че е успешна. Слогана "презареждане" добавен към горните атрибути води различни от желаната асоциации. Когато има "презареждане" заначи нещо се е изчерпало в контекста на кампания това води до нюанси, които не са желани. 1) "БСП се е изчерпала от към идей и кадри и трябва да се презареди". 2) "БСП изчерпва финансовият си ресурс който е откраднала и иска да се презареди". И изобщо презареждането асоциира преди всичко предшевстваща липса, а за партия която иска да печели избори едва ли точно асоциацията с липса е най-подходяща. За самият формат на турнето няма да говоря той беше подходящ миналата по-миналата година, сега вече е повторение на наещо правено, което просто се повтаря. Цикъл - което също не е добър знак за БСП, защото сам по себе си цикъла е също знак за изчерпване на енергия, идей и тн. Може би трябваше да се намерят нови форми вместо да се повтаря нещо правено, което в момента вместо оригиналност е подкрепено от ненужна лъскавост и помпозност, като ферарита и червени тирове. Да не говорим, че тези които ще бъдат на купоните в дискотеките едва ли ще гласуват те не са активен таргет за БСП. БСП трябваше да намери начин да кореспондира с тези млади които сега завършват и ще гласуват за първи път защото тези които гласуват за 1 ви път гласуват на 90 процента, навършваш 18 и има избори в една година. Това е доста по различно от ситуацията в която навършване на пълнолетие не съвпада с вот. Вота на тези младежи не е за подценяване, а подкрепата в този сегмент в момента е предимно за Борисов, видях го и го изпитах съвсем скоро и смело твърдя, че е така. Тези хора гласуват веднъж може и да не повторят но гласуват задължително защото им е за първи път. Те няма да са в дискотеките, а дори и да са там едва ли едно безплатно парти ще им промени възгледите.

За властта и мъдростта - да знеш кога да я вземеш и кога не

2009-05-19T04:33:00.001-07:00

Света е притаил дъх и не знае кога умело спретнатият от банкерите фарс наречен „финансова криза” ще отпусне примката си от световната икономика. Дори не се знае дали за да спре фиаското няма да се наложат някакви радикални ситуации и дори недай боже войни. На фона на тази световна картина България все още е провиждана, от собствените и политици като езеро в пустиня, като икономически оазис който ще остане отстрани на торнадото. Готвят се за избори и най-странното е, че и управляващите в момента и основният претендент на това управление са се втренчили в това да получат властта на всяка цена. Властта. Нейното основно правило се състои именно в това - да знаеш кога да я вземеш и кога, да не я вземеш. Не кога да я сдадеш, а просто кога да не я вземеш.

Хипотезите:

Какво би се случило, ако на фона на всички прогнози и очаквания БСП вземе, че излезе първа на тези избори. Първо тя ще трябва да състави кабинет. Тази задача не е никак лесна. БСП ще срещне доста непредвидени препятствия в нейното решение. Напълно сигурно е, че БСП+ДПС няма да е достатъчно за солидно парламентарно мнозинство, което да подсигури безпроблемен мандат. Това означава, че ще е нужен поне още един партньор. Ясно е обаче и това че за момента не се очертава такъв надежден и предсказуем партньор, какъвто беше до някъде НДСВ в предходният парламент. Това би означавало едно – вероятността за цял мандат на следващ кабинет с участието на БСП е ниска, а риска за провал висок. В един момент втората партия ГЕРБ буквално ще е стиснала здраво за гушата това правителство и ще чака просто повод за да го изрита с шутове в политическото небитие за дълги години. Парламентарната среда ще напомня много на ситуацията в ранната демокрация, където на всеки ъгъл братя роми разиграваха „тука има тука нема” това ще доведе до липса на стабилност в управлението, което с добавка „финансова криза” ще стане нетърпимо за хората за доста кратко време. Отделно от това обществото малко или много проявява вече достатъчно болезнена нетърпимост към тандема БСП-ДПС. Този заряд комбиниран с другите предпоставки ще подейства като силен детонатор, който след година и половина – максимум две, ще възпламени политическата ситуация и ще срине кабинета с гръм и трясък. Извода от тази хипотеза е, че по добре за БСП е да не се възползва от властта на този етап.

Какво би се случило, ако прогнозите се сбъднат и ГЕРБ спечели тези избори. Отново е ясно едно – ГЕРБ сама не може да състави кабинет. Дори и в повече, депутатите на тази партия няма да са достатъчни за самостоятелно правителство. Тази партия изключвайки ДПС и БСП също няма много варианти за намиране на коалиционен партньор който да е предсказуем и надежден за да подсигури пълен мандат. Към всичко това може да се прибави и липсата на опит на кадрите в нея. Естествено финансовата криза си остава константна и пак съдейки от прогнозите до година и половина две положението ще е нетърпимо. Те обаче ще получат това време само заради началният заряд от по-доброто представяне на изборите и заради образа на нова партия, която не е опетнена кой знае колко от властта. В тази хипотеза обаче БСП ще е в позицията да катализира общественото недоволство дори нещо повече. Като бонус на нея ще и се падне честа да изрита от политическата сцена поредният митичен, месиански настроен политически субект. БСП ще получи ролята на разбивач на митове, и ще може да сложи край на този синдром поне за известно време в българският политически живот.

Така разгледаните хипотези звучат логично и достоверно като нюанси в цялата картина. Но нито един от тях не устройва дори частично претендентите за властта. В едно такова развитие има голяма вероятност след изборите когато чертата е драсната и резултата е ясен и БСП и ГЕРБ да осъзнаят че се намират в ситуация в която е по добре да не управляват. Има и една трета хипотеза която би внесла щрихите допълващи и правещи картината по ясна. Би обяснило тезата за бягството от властта и за прехвърлянето на горещият залък на опонента. Това е вариант в който, ГЕРБ макар и спечелила изборите да върне мандата и да остави БСП да се справя с кризата калкулирайки загубеното търпение на хората и непоносимостта и от тандема БСП – ДПС. Отказа от властта би донесло някои негативи за ГЕРБ но те ще са нищо в сравнение с плюсовете които ще събере Борисов за кратко време след това. Тази хипотеза не се различава по нищо на финала от първата която описах. По същество това ще е кабинет на малцинството който бързо ще изчерпи кредита на доверие и търпимостта в обществото. Този сценарий в някои, подробности дори би надминал по пагубност за БСП, варианта в който тя е спечелила изборите. Този Вариант би изправил за кратко време БСП пред такива сътресения, които могат да и костват дълго отсъствие във властта. Извода от така начертаните ситуации е, че БСП в вътрешно партиен план е много по добре да даде толеранс на ГЕРБ за кабинет, вместо криейки се в мисълта за доброто бъдеще на България, да облече маската на национално отговорна партия и да се втурне към властта. В този момент повече от всякога е крайно необходимо БСП да задейства инстинкта си за самосъхранение и да се запази за кратко извън властта. Това би и дало нужното време за отрезвяване от височините на властта и разреденият кислород, който е дишала през този мандат. Би и дало лимит в който да осъзнае и анализира новите предизвикателства пред себе си, което пък от своя страна заедно с идеята за разбиване на политическите митове, би и дало добра инерция в един предсрочен вот, който в тази ситуация е твърде вероятен.