На съда е ясно да влезе убития

Ще се опитам да разкажа моята гледна точка за събитията, които се случиха с мен последните дни. За тези който не са запознати ще започна по от далеко.
Това което се случва тази седмица, започна всъщност края на миналата година. Тогава някои хора решиха, че вече няма нужда от мен по проекта РЕД. След като техническата част е свършена, след като сайта работи благодарение на моите усилилия и безсънни нощи, след като вече има закупен юпиес който да поддържа сървъра на сайта включен, и вече няма нужда дори да ходя по сред нощите да го включвам, за какво съм аз? Естествено обаче, понеже всичко може да се случи решиха да оставят на хонорар моя брат, който да поддържа технически, ако се наложи. Доста преди това обаче, във форума на сайта някои хора се опитваха да ме дискредитират, дразнеха се от моята популярност сред по-голямата, част от потребителите, макар самите шефове на проекта да ми я бяха дали, с участието в филмчето за ЧЕ. Аз не се залъгвам за моето участие там. То беше продиктувано не от това че съм много готин, не че видиш ли съм идеалния за всяка роля. Не, то беше продиктувано от това, че като човек част от проекта няма нужда да ми се плаща за това. Аз дори не съм и искал, макар като човек с такова професионално образование да съм имал пълното право.
Но да се върнем на събитията след това.
След като се отърваха от мен и бързо забравиха за всичко, което съм направил за РЕД от техническата поддръжка до турнето и балона, който крепих цял ден на Бузлуджа без да подгъна крак и стигнем до филма за Че в който участвах, и дори намерих Камен, актьора изиграл ролята на Че, Камен също се забърка заради мен, защото никой не искаше да се съгласи да играе в нещо което няма ясна концепция, и стигнем до там как Станишев се снима на Бузлуджа и благодарение на което Добрев в момента се бие в гърдите колко е велик. (Само ще спомена на хората които мрънкат за 200 лева, че все още дължат големи суми на Камен за тази роля, и не вдигат телефоните си и не отговарят на СМС-те му.) Но аз няма да му адвокатаствам. Това потъна лесно в канала, защото танца вече беше изтанцуван, бингото наредено, а Добрев беше постигнал политическите си цели и беше време да се отърве от главните герой за да не дели триумфа си с никой. Мина се време, нещеш ли адреса на който беше разположен сайта започна да изтича. Да, първата година адреса бе платен с негови средства и аз няма да го отричам, платих го аз, през моя акаунт в хост.бг. Тогава и през ум не ми беше минавало, че може да се стигне до последвалите драми. Ако някой ми беше казал това, може би дори не бих повярвал, но за съжаление неведоми са пътищата на съдбата. Та започнах аз да получавам писма от хост.бг , че домейна на сайта изтича, това беше през януари тази година. Макар и във влошени отношения с екипа на РЕД, аз реших, че морала и чистата съвест изисква да ги информирам за това. Започнах да препращам писмата към тях за да вземат мерки преди да е станало късно. Тогава РЕД беше още в силата си макар и да беше започнал да затихва. Но моите съображения винаги са били, че трябва да реагират бързо за да не се окаже в ръцете на друг вън от БСП и РЕД. В продължение на месец нямаше никаква реакция от тях. Дойде момента в който започна "дедлайна" или последните 24 часа в който може да запазиш домейна си, защото след това загубваш права над него. Не само това ами, ако има постъпила заявка за закупуването му от друго лице през това време, то го получава приоритетно, с презумцията, че ти си имал време цял месец и не си реагирал. Замислих се тогава, ами ако някой друг го купи? Ами след като аз вече съм виновен за всичко случващо се с РЕД, дали няма да ме обвинят, че съм го продал нарочно? Ами, ако наистина това е някакъв план след, като вече месец никой не реагира на писмата? За това реших да постъпя съвестно и да платя домейна вече с мои средства, с моята кредитна карта, за да съм сигурен, че няма да се случи така, че да го загубят. Платих го на 4 февруари, последният срок в 21 ч. вечерта. Всичките въпроси които си задавах и изписах по-горе не са плод на паранои. Не, просто седмица преди това Кирил Добрев ме видя в коридора на втория етаж и в присъствието на Жанет Пашалиева откровено ме заплаши със саморазправа защото смяташе, че аз го маскаря пред журналистите. При тези обстоятелства, аз вече можех да очаквам всичко включително и сценарий, че нарочно нещо съм направил за да не работи сайта РЕД.
По-късно същата година през август, по добре познатия сценарий се отърваха и от брат ми. Повод взеха от едно спиране на тока на Позитано, където се намира сървъра. Тока спря в петък за по-дълго време, юпиеса не издържа и сайта угасна. Брат ми същият петък беше заминал за Плевен, а и дори да беше тук, едва ли можеше да влезе в неработен ден на Позитано, след като няма пропуск за да натисне копчето и да запали сайта. Странно, след като всички в РЕД могат в да го направят освен него, тъй като имат пропуск, защо именно той беше длъжния и до днес не мога да си обясня. Апропо копчето натиснах аз, в понеделник в присъствието на Дафо и други от отдела на Добрев и сайта тръгна. За това смятам, че просто беше търсен повод и беше намерен.
Стигнахме и до момента в който аз след като видях как беше унизен брат ми, след като видях как постъпиха с мен реших, че вече нищо не дължа на тези хора, и поисках наем за домейна, и то от септември, след като осем месеца не съм им казал нищо. След като те дори не си зададоха за себе си въпроса, как работи този сайт на домейн вече близо година, без да сме го платили? Ами ще ви кажа как, както го има и проекта благодарение на безсънните нощи на мен и моя брат, както го има филма за Че, благодарение на мен и моя приятел Камен, така го има и сайта ви благодарение на това, че платих адреса, тогава когато никой от вас, уважаем екип не си мръдна пръста, въпреки всички писма изпратени от мен до вас. Но иначе сте "екип", на същия този РЕД.

Прехода през погледа на домашното видео, Некерман и Кореком

Един телевизионен канал напоследък ме връща в годините на диското и видеокасетите с онзи култов преводач, който звучеше като хремав.
Бяха години, в които информация за запада получавахме единствено от контрабандно внесен „Некерман” и „Квеле”. Който не е виждал тези списания ще поясня, че това бяха списания пълни с всичко. Дебели като тухла, която започва с прически и свършва с фитнес уреди и сауни. Те заедно с филмите записвани на видеокасети бяха каналите за информация, чрез които достигаше до нас „гнилия капитализъм”. Спомням си как с един от моите най-добри приятели взимахме по някоя дойче марка и отивахме в „Кореком” за да си купим цигари „Море”, кола в метална кутия и „Тублерон”. Ако ни останеше ресто задължително купувахме и видеокасета за да запишем най-новия филм, до който се докопаме. Рейнджъри, карате, нинджи или някой филм на ужасите бяха просто перла в колекцията ни.
Тогава видеото беше лукс, и видео имахме само аз и той в квартала. Никой не обръщаше внимание на превода и качеството тогава, а те самите бяха отчайващи. Естествено, малко по малко в нас заработи и онзи бизнес нюх на хора, които имат ценна стока. Постепенно започнахме да събираме децата от квартала, когато родителите му си тръгваха за село в почивните дни. Тогава правехме кинопрожекции от ранен следобед до късно вечер на децата от квартала. Частният бизнес и демокрацията навлизаха при нас със скоростта на светлината през почивните дни. Срещу 50 стотинки на филм нареждахме в неговия хол цялата махала и им пускахме видеофилми с Брус Ли или Чък Норис.
Така ние печелехме по 10- 15 лева за един ден и се чувствахме като богове. Естествено за тези които намираха филм, който нямаме и ни предоставяха време за запис - прожекцията беше безплатна. И така тънещи в охолство в горещите летни дни, ние с моя приятел Васко можехме да си позволим всичко. Запада беше събран във видеокасета, а капитала се харчеше в „Кореком”. Някъде прочетох, написано явно от голям зевзек, че Кореком означавало „Корекция на комунизма” - не знам дали наистина означава това но за мен и Васил това наистина беше така. Чрез този магазин ние наистина се чувствахме, като хора, които коригирахме липсата от шоколадови яйца, кола в кутийка и западни цигари по магазините. Или ако нямахме от ценната валута отивахме до стрелбището където, тогава беше едно от местата, в които може да получиш пакет вносни цигари и дъвка Бип – Бип, календар с гола жена, та дори видео или аудио касета TDK. С двукасетъчните касетофони за левче записвахме на съучениците си албумите на Металика и Меноар.
Макар и весело си беше доста страшно това наше начинание. Една дума от някой от нашите приятели в квартала можеше да ни коства доста проблеми в училище. Но слава богу, всички бяха доволни, защото макар и да си плащаха по някоя стотинка за филм, след това с дни имаха теми за разговори и игри, в които преплитахме нюансите от новия филм, който сме гледали.
Списанията „Некерман” и „Квеле” също играеха голяма, важна роля в живота ни. От тях късахме страниците с моторите и колите за да облепваме стените в стаите си, а от останалите страници, които не ни бяха интересни ставаха чудесни фунийки, с които се обстрелвахме до късно вечер.
Последните страници също бяха на почит. Там обикновено се криеха последните модни тенденции дамското бельо, а за нас това си беше равносилно на „Плейбой”. Всеки къташе последните страниците на своето списание и го пазеше, за да може, на разменни начала да разгледа девойките от списанието на друго дете, и така да се вдъхнови от уж разголената женска плът.
Днес вече времето е друго, сегашните тийнеджъри са доста улеснени в достъпа си до информация. Вместо фунийки играят в интернет Кънтърстрайк. Видеото отдавна е заместено с ДВД, и няма нужда да разменяш филми, достатъчно е да влезеш в някой тракер за да си изтеглиш последния хит. Едва ли днешните младежи биха обърнали внимание на "Некерман" и дори "Плейбой", след като и нет-а, а и кабеларките изобилсстват от порно. Дори и да те хванат да разглеждаш голи жени едва ли биха ти сторили нещо в училище, защото и образователната система вече е различна, а и сега вместо незаконни прожекции, в кварталите се разпространява дрога. Бизнеса, от който ние се чувствахме, като богове днес, едва ли би помогнал на някой да изкара и стотинка при положение, че вече и видеотеките изчезнаха.
В това щастливо време ме върна този канал, който няма да споменавам за да не правя реклама, но по който в момента с добро качество и без онзи превод на „запушеният нос”, а със субтитри напоследък гледам всички филми, които някога старателно пазех на касети в секцията на стаята си. Едва ли това за което говоря би заинтересувало някой младеж роден след 1989 година, но за моите връстници може би чувството е познато, а може би и те са живеели по подобен начин в онези години. Сега пишейки за това се чувствам като, че ли е било вчера, а беше преди повече от 20 години.