Прехода през погледа на домашното видео, Некерман и Кореком

Един телевизионен канал напоследък ме връща в годините на диското и видеокасетите с онзи култов преводач, който звучеше като хремав.
Бяха години, в които информация за запада получавахме единствено от контрабандно внесен „Некерман” и „Квеле”. Който не е виждал тези списания ще поясня, че това бяха списания пълни с всичко. Дебели като тухла, която започва с прически и свършва с фитнес уреди и сауни. Те заедно с филмите записвани на видеокасети бяха каналите за информация, чрез които достигаше до нас „гнилия капитализъм”. Спомням си как с един от моите най-добри приятели взимахме по някоя дойче марка и отивахме в „Кореком” за да си купим цигари „Море”, кола в метална кутия и „Тублерон”. Ако ни останеше ресто задължително купувахме и видеокасета за да запишем най-новия филм, до който се докопаме. Рейнджъри, карате, нинджи или някой филм на ужасите бяха просто перла в колекцията ни.
Тогава видеото беше лукс, и видео имахме само аз и той в квартала. Никой не обръщаше внимание на превода и качеството тогава, а те самите бяха отчайващи. Естествено, малко по малко в нас заработи и онзи бизнес нюх на хора, които имат ценна стока. Постепенно започнахме да събираме децата от квартала, когато родителите му си тръгваха за село в почивните дни. Тогава правехме кинопрожекции от ранен следобед до късно вечер на децата от квартала. Частният бизнес и демокрацията навлизаха при нас със скоростта на светлината през почивните дни. Срещу 50 стотинки на филм нареждахме в неговия хол цялата махала и им пускахме видеофилми с Брус Ли или Чък Норис.
Така ние печелехме по 10- 15 лева за един ден и се чувствахме като богове. Естествено за тези които намираха филм, който нямаме и ни предоставяха време за запис - прожекцията беше безплатна. И така тънещи в охолство в горещите летни дни, ние с моя приятел Васко можехме да си позволим всичко. Запада беше събран във видеокасета, а капитала се харчеше в „Кореком”. Някъде прочетох, написано явно от голям зевзек, че Кореком означавало „Корекция на комунизма” - не знам дали наистина означава това но за мен и Васил това наистина беше така. Чрез този магазин ние наистина се чувствахме, като хора, които коригирахме липсата от шоколадови яйца, кола в кутийка и западни цигари по магазините. Или ако нямахме от ценната валута отивахме до стрелбището където, тогава беше едно от местата, в които може да получиш пакет вносни цигари и дъвка Бип – Бип, календар с гола жена, та дори видео или аудио касета TDK. С двукасетъчните касетофони за левче записвахме на съучениците си албумите на Металика и Меноар.
Макар и весело си беше доста страшно това наше начинание. Една дума от някой от нашите приятели в квартала можеше да ни коства доста проблеми в училище. Но слава богу, всички бяха доволни, защото макар и да си плащаха по някоя стотинка за филм, след това с дни имаха теми за разговори и игри, в които преплитахме нюансите от новия филм, който сме гледали.
Списанията „Некерман” и „Квеле” също играеха голяма, важна роля в живота ни. От тях късахме страниците с моторите и колите за да облепваме стените в стаите си, а от останалите страници, които не ни бяха интересни ставаха чудесни фунийки, с които се обстрелвахме до късно вечер.
Последните страници също бяха на почит. Там обикновено се криеха последните модни тенденции дамското бельо, а за нас това си беше равносилно на „Плейбой”. Всеки къташе последните страниците на своето списание и го пазеше, за да може, на разменни начала да разгледа девойките от списанието на друго дете, и така да се вдъхнови от уж разголената женска плът.
Днес вече времето е друго, сегашните тийнеджъри са доста улеснени в достъпа си до информация. Вместо фунийки играят в интернет Кънтърстрайк. Видеото отдавна е заместено с ДВД, и няма нужда да разменяш филми, достатъчно е да влезеш в някой тракер за да си изтеглиш последния хит. Едва ли днешните младежи биха обърнали внимание на "Некерман" и дори "Плейбой", след като и нет-а, а и кабеларките изобилсстват от порно. Дори и да те хванат да разглеждаш голи жени едва ли биха ти сторили нещо в училище, защото и образователната система вече е различна, а и сега вместо незаконни прожекции, в кварталите се разпространява дрога. Бизнеса, от който ние се чувствахме, като богове днес, едва ли би помогнал на някой да изкара и стотинка при положение, че вече и видеотеките изчезнаха.
В това щастливо време ме върна този канал, който няма да споменавам за да не правя реклама, но по който в момента с добро качество и без онзи превод на „запушеният нос”, а със субтитри напоследък гледам всички филми, които някога старателно пазех на касети в секцията на стаята си. Едва ли това за което говоря би заинтересувало някой младеж роден след 1989 година, но за моите връстници може би чувството е познато, а може би и те са живеели по подобен начин в онези години. Сега пишейки за това се чувствам като, че ли е било вчера, а беше преди повече от 20 години.