За властта и мъдростта - да знеш кога да я вземеш и кога не

Света е притаил дъх и не знае кога умело спретнатият от банкерите фарс наречен „финансова криза” ще отпусне примката си от световната икономика. Дори не се знае дали за да спре фиаското няма да се наложат някакви радикални ситуации и дори недай боже войни. На фона на тази световна картина България все още е провиждана, от собствените и политици като езеро в пустиня, като икономически оазис който ще остане отстрани на торнадото. Готвят се за избори и най-странното е, че и управляващите в момента и основният претендент на това управление са се втренчили в това да получат властта на всяка цена. Властта. Нейното основно правило се състои именно в това - да знаеш кога да я вземеш и кога, да не я вземеш. Не кога да я сдадеш, а просто кога да не я вземеш.

Хипотезите:

Какво би се случило, ако на фона на всички прогнози и очаквания БСП вземе, че излезе първа на тези избори. Първо тя ще трябва да състави кабинет. Тази задача не е никак лесна. БСП ще срещне доста непредвидени препятствия в нейното решение. Напълно сигурно е, че БСП+ДПС няма да е достатъчно за солидно парламентарно мнозинство, което да подсигури безпроблемен мандат. Това означава, че ще е нужен поне още един партньор. Ясно е обаче и това че за момента не се очертава такъв надежден и предсказуем партньор, какъвто беше до някъде НДСВ в предходният парламент. Това би означавало едно – вероятността за цял мандат на следващ кабинет с участието на БСП е ниска, а риска за провал висок. В един момент втората партия ГЕРБ буквално ще е стиснала здраво за гушата това правителство и ще чака просто повод за да го изрита с шутове в политическото небитие за дълги години. Парламентарната среда ще напомня много на ситуацията в ранната демокрация, където на всеки ъгъл братя роми разиграваха „тука има тука нема” това ще доведе до липса на стабилност в управлението, което с добавка „финансова криза” ще стане нетърпимо за хората за доста кратко време. Отделно от това обществото малко или много проявява вече достатъчно болезнена нетърпимост към тандема БСП-ДПС. Този заряд комбиниран с другите предпоставки ще подейства като силен детонатор, който след година и половина – максимум две, ще възпламени политическата ситуация и ще срине кабинета с гръм и трясък. Извода от тази хипотеза е, че по добре за БСП е да не се възползва от властта на този етап.

Какво би се случило, ако прогнозите се сбъднат и ГЕРБ спечели тези избори. Отново е ясно едно – ГЕРБ сама не може да състави кабинет. Дори и в повече, депутатите на тази партия няма да са достатъчни за самостоятелно правителство. Тази партия изключвайки ДПС и БСП също няма много варианти за намиране на коалиционен партньор който да е предсказуем и надежден за да подсигури пълен мандат. Към всичко това може да се прибави и липсата на опит на кадрите в нея. Естествено финансовата криза си остава константна и пак съдейки от прогнозите до година и половина две положението ще е нетърпимо. Те обаче ще получат това време само заради началният заряд от по-доброто представяне на изборите и заради образа на нова партия, която не е опетнена кой знае колко от властта. В тази хипотеза обаче БСП ще е в позицията да катализира общественото недоволство дори нещо повече. Като бонус на нея ще и се падне честа да изрита от политическата сцена поредният митичен, месиански настроен политически субект. БСП ще получи ролята на разбивач на митове, и ще може да сложи край на този синдром поне за известно време в българският политически живот.

Така разгледаните хипотези звучат логично и достоверно като нюанси в цялата картина. Но нито един от тях не устройва дори частично претендентите за властта. В едно такова развитие има голяма вероятност след изборите когато чертата е драсната и резултата е ясен и БСП и ГЕРБ да осъзнаят че се намират в ситуация в която е по добре да не управляват. Има и една трета хипотеза която би внесла щрихите допълващи и правещи картината по ясна. Би обяснило тезата за бягството от властта и за прехвърлянето на горещият залък на опонента. Това е вариант в който, ГЕРБ макар и спечелила изборите да върне мандата и да остави БСП да се справя с кризата калкулирайки загубеното търпение на хората и непоносимостта и от тандема БСП – ДПС. Отказа от властта би донесло някои негативи за ГЕРБ но те ще са нищо в сравнение с плюсовете които ще събере Борисов за кратко време след това. Тази хипотеза не се различава по нищо на финала от първата която описах. По същество това ще е кабинет на малцинството който бързо ще изчерпи кредита на доверие и търпимостта в обществото. Този сценарий в някои, подробности дори би надминал по пагубност за БСП, варианта в който тя е спечелила изборите. Този Вариант би изправил за кратко време БСП пред такива сътресения, които могат да и костват дълго отсъствие във властта. Извода от така начертаните ситуации е, че БСП в вътрешно партиен план е много по добре да даде толеранс на ГЕРБ за кабинет, вместо криейки се в мисълта за доброто бъдеще на България, да облече маската на национално отговорна партия и да се втурне към властта. В този момент повече от всякога е крайно необходимо БСП да задейства инстинкта си за самосъхранение и да се запази за кратко извън властта. Това би и дало нужното време за отрезвяване от височините на властта и разреденият кислород, който е дишала през този мандат. Би и дало лимит в който да осъзнае и анализира новите предизвикателства пред себе си, което пък от своя страна заедно с идеята за разбиване на политическите митове, би и дало добра инерция в един предсрочен вот, който в тази ситуация е твърде вероятен.