Вчера в сутрешният блок на една от телевизиите гледах гости които говореха за сиренето. Хората бяха експерти в производството на така наречените млечни продукти. Силно впечатление ми направи необходимото количество мляко за производството на един килограм сирене. Оказа се, че за един килограм от този национален български продукт са необходими около три килограма мляко. Единият от тях за съжаление не му запомних името направи справка за ценообразуването на млечните продукти сирене и кашкавал. След кратка аритметична гимнастика в студиото човека достигна до тезата, че нормалната търговска цена на килограм българско бяло сирене с всичките му надбавки данъци и печалби от страна на търговците е минимум 7.60-8.00 лева. Слушах всичко това с интерес защото, като българин кулинар и гастроном но най-вече, като човек се интересувам от качеството на храната която консумирам. Признавам си до този момент никога не бях се заглеждал в цената на сиренето. Винаги съм го купувал на външен вид защото и без това липсва етикет на който да пише повече от „състав:млечни продукти" „трайност и производител..." .
В по-късните часове на деня излязох на пазар. Почти бях забравил за предаването, което гледах сутринта в къщи пиейки кафето си за разсънване. Но в един момент на една от витрините на магазините от които пазарувам купчина с белият продукт ми привлече вниманието. Цените на различните видове сирене варираха от 3.80 до 6.40. Най-скъпото сирене на тази витрина беше овчето, което струваше 6.90. Зачудих се, реших че просто в този магазин макар и голямото разнообразие от българско сирене, което продават са изоставили качеството или "качеството за сметка на количеството" . Това ми възбуди любопитството и моя случаен поглед към витрината се превърна в желание за социален експеримент. Започнах обиколка на магазините в моя квартал с идеята да намеря онова качествено българско сирене за което чух сутринта, и което трябваше да позная по цената над седем лева. Обикалях близо час, не че ми трябваше сирене, не може би повече воден от онова чувство от рекламата за маргарина, който искат всички филии да намажат. Исках просто да го зърна, да видя "звездата" на българското мандраджийско производство, качествено бяло краве сирене на цена над 7 лева. До такава степен бях обладан от тази мисъл, че не пропуснах дори и един от гаражите превърнати в магазини с табели "мини -маркет". Уви така и не го намерих това истинско сирене. Запитах се, ако това което бях чул сутринта е вярно, ако това което видях в обиколката си и в търсене на качественото сирене е така, тогава какво ядем ние? Явно качествени кренвирши на цена от шест лева за килограм няма. Явно салама на цена пет и четиридесет е от 50 годишни ирландски говеда. Знаем за хляба, че обикновено е пълен с живак и консерванти защото се прави от зърно за посев понеже е по-евтино. Алкохола, който пием е спирт с есенция. Цигарите или са контрабанда или отпадъчни продукти на европейските компании. Ами сега и сиренето е менте.
Символа на бедност в България през годините на войни и разруха е бил именно бедната храна „да сложим на масата малко хлебец , сирене и лук" . Сега явно е по-зле и от тези най-тежки години. Сега тези думи биха звучали така „ да сложим на масата нещо, което прилича на храна, и да се надяваме, че утре отново ще се събудим". А за последствията и пораженията, които не виждаме за тях няма да мислим защото, ако не ни довърши стреса и бедността, здравната реформа, икономическата криза или свинският грип, то имаме политици, които ще се погрижат за нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар