Цветан Фиков: В България по улиците се води война

Интервю в. Новинар

Ако и на следващия протест не излязат достатъчно хора, ще е знак, че софиянци си заслужават дупките

- Г-н Фиков, досега организирахте два протеста в столицата срещу дупките по улиците. Ще има нов през април и какви са исканията ви?

- Да, нов протест ще има на 10 април. Доколкото е удачно да се нарече протест. Идеята е по-точно да почетем паметта на загиналите заради лошата инфраструктура в страната, защото, както знаете, в България по улиците се води война, която взима не малко жертви и лошите пътища дават своя принос за това. Исканията ни са свързани именно с възможността гражданите да контролират средствата от техните данъци и такси, които се изразходват за поддръжката на пътищата в София. За всички е очевидно, че има проблем, дупките стават все по-големи и това няма как да не е смущаващо за нас. Като потребители на тази услуга ние сме притеснени от това, че плащаме за нея, а не я получаваме във вида, в който трябва да е. Следователно сме заинтересувани да разберем какъв е проблемът и да помогнем той да бъде отстранен. Това ще доведе според мен до подобряване на качеството на услугата и по-малко пострадали автомобили и граждани. Силно се надявам това да намали и предпоставките за корупция.

- Подобни протести имаше и в други градове в страната, но като че ли в София броят на недоволните бе много по-малък?

- Имаше протести в осем града. Доколкото знам, на някои места като Варна и Бяла Слатина те ще продължават. Това показва, че хората са осъзнали достатъчно добре проблема. Лошото е, че хората напоследък загубиха вяра, че нещата могат да се променят с протести. Време е българите да разберат, че ако те не си потърсят нарушените права, нито държавата, нито който и да било друг ще им ги даде даром. Изказването на лично мнение, посочването на проблема и фокусирането на вниманието върху него, както и протестът са форма на изразяване на обществена позиция. Те са важна част от демокрацията. Без тях демокрацията е ненужна и неработеща. Броят на недоволните е голям и в София, аз съм убеден в това. Не искам да търся извинения и оправдания за тези, които заявиха, че ще дойдат, и не дойдоха. Може би всеки от тях има своята лична причина да не присъства. Като минус на организацията отчитам, че протестът беше в работен ден. Заради това следващият протест в София ще е в събота, на 10 април. Ако обаче пак не излязат достатъчно хора, ще е знак, че софиянци си заслужават дупките.

- При последния протест внесохте декларация с исканията си в общината. Успяхте ли да се срещнете с някого от администрацията?

- Едва на 24 март се срещнахме със заместник-кмета по транспорта г-н Христов. Силно се надявам, че нещата ще потръгнат. Дадохме си взаимно време да се подготвим, ние с нашите представители за структурирането на комисия по граждански контрол и те с информацията, която им поискахме за текущи и предстоящи ремонти, съответно бюджетите по тях и т.н. Когато това се случи, ще можем да започнем активно да упражняваме граждански контрол по изразходването на нашите пари. Договорихме се също да направим нова среща през следващата седмица, на която да обменим тази информация и да започнем съвместна работа.

- Ще изпълнят ли исканията ви?

- Засега има само намерение това да бъде направено. Така че този въпрос остава все още отворен, а отговорът му ще стане ясен може би на срещата следващата седмица. Очаквам, че нещата няма да останат само на думи. Това ще е полезно и за нас, и за общината. Надявам се също да не ни създават пречки при структурирането на комисия за граждански контрол. В противен случай това ще доведе до нова конфронтация между нас и тях и ще е знак за хората, че в управлението се случва нещо, което трябва да остане скрито от обществото. Много е важно думите, които изговорихме, да се превърнат в реални действия. Всички знаем, че политиците не щадят думите, но когато трябва те да се материализират, ситуацията бързо се променя.

- Защо при протеста в начало на март пред общината отказахте поканата на Любомир Христов за среща?

- Тогава не беше момент за срещи. Ако тогава бях приел такава среща, щяхме да сме само хора от сдружение „Младежка интернет медия”. Според мен би било несериозно от наша страна, не можем да си позволим монопол върху проблема и да оставим встрани от процеса другите граждански организации. Сега всички участници в процеса имаме конструктивни предложения. Вече имаме достатъчно добра представителност за срещи и разговори. Към нас се присъединиха „Български автомобилен съюз”, представители на автоклубовете и др. организации, които изпратиха свои представители на срещата при заместник-кмета. Смятам, че по този начин се увеличават шансовете ни за успех в това, което сме започнали, и има по-голяма вероятност съществуващият проблем да бъде решен. Така наистина имаме по-широк обществен ангажимент това да се случи. В противен случай щеше да е само ненужен ПР.

- Имате ли статистика колко точно са дупките в столицата?

- Едва ли някой има точна статистика за това. Аз не съм убеден, че и общината знае, макар да твърдят, че имали досиета и поддържали добра база данни за всяка дупка. Скоро ще разберем дали това е така, ако се случат поетите от тях ангажименти и ни представят поисканата информация. Според мен броят и обемът на дупките в София е голямото неизвестно, в което потъват парите на софиянци. На нашия сайт dupka.net има активни около двеста дупки. Казвам активни, защото има и много, които ние сме изключили от картата, уж като запълнени, но голяма част от тях ще станат скоро отново активни, ако това не се е случило вече. Дупките се отварят обикновено след мокрите сезони през зимата и пролетта. През лятото се появяват цепките и тези цепки, ако не бъдат фугирани, през зимата стават нови дупки.

- Къде в София положението е най-лошо?

- В центъра се кърпят улици или се преасфалтират отсечки. Това измества проблема с дупките в кварталите. Затова на срещата ние обърнахме внимание преди всичко на кварталните улици. Предложихме вариант за цялостен ремонт с отработен асфалт на тези места. Експертите на общината ни увериха, че има възможност улиците, които са тотално „надупчени”, да бъдат ремонтирани цялостно по такъв начин. В такива улици няма смисъл да се кърпят дупките и този вариант, който предложихме ние, е доста по-евтин и ефикасен. Така една настилка би издържала поне 3 години. По този начин няма да се налага общината да налива пари в кърпежи там за по-дълъг период, което ще й помогне да пренасочи средствата към други участъци от пътната мрежа в столицата.

- Стана ясно, че и тази година няма пари за цялостни ремонти, а само за кръпки?

- Това не е наш проблем. Както общината не я интересува как ние намираме пари, за да си платим задълженията към нея. За нас е важно наистина тези средства, които се изливат по улиците, да са похарчени оптимално и без кражби. Аз съм убеден, че ако успеем да се споразумеем през следващата седмица, това ще помогне да се спре порочната практика на кърпене на все едни и същи дупки. Важно условие за това е създаването на комисията и определянето на нейните правомощия. Надявам се в тези правомощия да залегне възможността комисията да работи по тези проблеми с тематичните комисии на общината и да наблюдава заседанията на общинския съвет.

- Смятате ли, че ще имат ефект протестите, които организирате?

- Ефект определено има. Сега остава този ефект да се материализира в резултат - по-добри улици в София и републиканската пътна мрежа. Фактът, че вече имаме разговор с представителите на общината, показва, че протестът не е бил излишен. Трябва да отстояваме правата си. Протестите са една от формите за това. Да излезеш на улицата и да заявиш съществуването на проблем, винаги е водело до някаква полза и решение. А не да стоиш вкъщи и да ругаеш телевизора, докато си на масата или в компания. Такива хора аз наричам „кашкавалени революционери” и се надявам техният брой да започне да намалява.