Къде ни е лявото?

В момент на криза, повишаваща се безработица и ширещ се нихилизъм, лявото и опозицията в България е са напълно безпомощни.

Трамвая на БСП се движи със закъснение за това не е чудно, че хората не вярват и предпочитат друг транспорт за своите интереси

Сега когато е напълно резонно да се поставят и въпроси относно намаляване на работния ден на 6-7 часа, гражданското начало в законотворчеството и инициативата на гражданите за внасяне на закони в парламента, правото на допитване до народа, защитата на хората на наемния труд или както би звучало малко демодирано но вярно - работническата класа, БСП отсъства, a това са новите съвременни леви писти, тези и леви проблеми. Вместо това като църква, обявява всеки който заговори за нов ляв проект в или извън БСП, е заклеймяван, наричан отцепник, родоотстъпник вместо да се вслушаш какво предлага и дали е резонно. Сега истински социалисти са само тези, които хвалят мандата, плюят Борисов, и разтягат лакърдии за това колко не е разбрано „нашето управление”. В момента БСП се е втренчила в това да защитава целия си (умишлено не казвам успешен) мандат. Това обаче е път без изход, този път помага на Борисов, помага защото вгледани в пъпа си, "левите" пропускаме сериозните проблеми на хората. Без изход, защото хората дадоха оценката си за мандата, и колкото и да повтаряме мантрата, тя няма да с възприеме.

Какво пропускаме? В създалата се ситуация, демокрацията показва безсилие именно заради създадената законова рамка в която напълно липсва, участието на хората в твореното на закони. БСП говори за тоталитарния модел на Борисов, но ако е такъв, то значи законовата рамка в държавата го е позволила. Тази законова рамка е създадена от всички партии в парламента, и то не без участието на БСП. Тя показва обаче, че не е достатъчен гарант за демокрацията, и то дори когато управляващата партия е избрана на законни парламентарни избори. Следва, че за да не работи демокрацията в България е достатъчно да няма силна опозиция, която да противостои на управлението. Явно в тези условия съществуването на опозиция не е достатъчен гарант за демокрация. Видно е, че опозицията е хилава и това няма да се промени дори и да се провали изцяло ГЕРБ. Държавността има нужда от нови гаранции и те трябва да се търсят в гражданското общество и възможността му да противостои на властта.

Трябва ли обаче типично по български да чакаме някой да се провали за да дойдем на власт отново "ние"? Дали ще сме „ние” и дали това, ще ни зареди с енергия е доста спорно.

Каква е рецептата за връщане на доверието на хората в БСП?

Може би този въпрос гложди анализаторите на Позитано. Ще нахвърлям само част от съставките на тази рецепта без претенцията за изчерпателност.

Първо, БСП час по скоро трябва да забрави, мандата си защитата му и да ги остави в миналото където му е мястото. Трябва да го направи за да може да погледне трезво в бъдещето, защото иначе рискува и тя да остане в миналото.

Второ, пасивното право на референдуми, казвам пасивно защото то е право на хартия, и ако НС ни разреши, което само по себе си изцяло грешен постамент. БСП, ако иска да изгражда имидж на модерна лява партия трябва час по-скоро да започне работа по този въпрос, това право да стане активно и без разрешителен парламентарен режим.

Трето, БСП трябва да започне работа по изграждане на законова рамка, която да даде възможност на хора и организации да участват активно в политиката не само по-избори и чрез гласуване, а като възможност за депозиране на законопроекти за разглеждане от НС именно от граждански организации и структури. Това ще даде възможност на обществото да се самоорганизра и противопоставя на властта независимо кой е нейния политически консуматор.

Четвърто, Доверие не се гради с младежки епизоди и изнесени заседания и срещи с убедения соц. актив. БСП трябва да влезе в ролята на защитник на гражданите на републиката, трябва да предложи механизми които да са надпартийни, особено когато се вижда, че опозицията от която е част и тя, е слаба да се справи с диктата на това управление.

Пето, да предостави нишата на гражданството за този процес, и ако БСП отвори дебата по тези въпроси ще започне бавно да връща позициите си. Но как да стане след като парламентарната група е съставена изцяло от дискредитирани държавни чиновници, които са атакуеми и са далеч от публичната представа за образ на морал и почтеност...За това е затворен кръга и се въртим гонейки опашката си, а от това рискуваме да ни се завие свят и да загубим представа за реалността, за което напоследък, показва симптоми БСП.